Айкидо

Айкидо е сравнително младо бойно изкуство, създадено от Морихей Уешиба(1883-1969) на базата на няколко древни бойни изкуства. Основната цел е постигане на не конфронтация, чрез овладяване агресията на атакуващия, използвайки собствената му сила и тяло.

Айкидо не е спорт, а бойно изкуство, поради няколко основни причини:

  • неагресивния характер и философия на несъпротива.
  • както в другите бойни изкуства, така и в Айкидо, важен момент за постигане на успех е потискане на егото(собственото "Аз") - което е невъзможно в реалния спорт поради гонене на призови места и желанието да си над другите.
  • всяка техника в Айкидо има реален завършек, което при единоборство би довело контузии и нараняване.

В реалния живот Айкидо се развива в широк аспект. Според начина на преподаване и практикуване може да бъде използвано като социално занимание за развиване на самодисциплина, концентрация, ловкост, средство за повишаване на жизнения тонус и ефективност в училище, работа и т.н. , а също и с лечебна цел, така и както реално и ефективно бойно изкуство в екстремни ситуации, подготовка в бойни поделения, специални части, полиция и др. В единия случай тренировките са по-спокойни, с по-плавни движения докато в другия случай се отличават с динамика и по-голямо натоварване за хора имащи професионална необходимост. Тази специфика на тренировките дава възможност на всеки да се занимава с Айкидо независимо от неговия пол, възраст, тегло и физическа сила.

Морихей Уешиба

Morihei Ueshiba O’Sensei Създател на айкидо е Морихей Уешиба (1883-1969) е наследник на старинна самурайска фамилия от префектура Вакаяма. Бащата на Морихей, бил преподавател по бойни изкуства. Като дете Уешибабил дребен на ръст, слабоват и болнав. От детските си години той бил обладан от едно желание - да стане физически пълноценен. На тринадесет години Уешиба започнал сериозно да се занимава с джу-джуцу под ръководството на Токусабуро Тодзава, наставник от школата Кито-рю. По съвет на учителя си отделял особено внимание на физическата подготовка, заздравявайки тялото си. Скоро тялото му, станало яко като стомана. При ръст само 155 см на младини тежал 74 кг.

Освен обучението по джу-джуцу Уешиба преминавал обучение в различни стилове и направления на бойните изкуства - Ходзоин-рю, Япо-рю, Дайто-рю и др. Паралелно с кемпо той се занимавал с фехтовка с меч и упражнения с копие (хо-джуцу). Много време и сили отдал Уешиба за изучаване на кансецувадза - болезнените хватове и ключове на ръцете.

В началото на XX в. Морихей Уешиба се преместил в Хокайдо. Там той бил приет за ученик при Сокаку Такеда, наследник на страничен клон на една от най-древните аристократически фамилии и пазител на традицията на езотеричната школа по кемпо, наречена Айдзу-тодоме.При него Морихей изучава дайто-рю.

Уешиба се запознава с Уанисабуро Дегучи, основателя на новото шинтоистко течение Омото-кьо (Учение за Великата основа) и забележителен майстор на бойните изкуства, посветен в тайните на легендарните средновековни монаси отшелници ямабуши. След смъртта на баща си Уешиба прекарал четири години в планината Аябе в непрестанни тренировки на духа и тялото, запълвайки свободното си време с беседи с преподобния Дегучи.

Следвайки заветите на Омото-кьо, О' Сенсей прекарва четиригодишна аскеза на пустинния планински връх. По време на аскезата паралелно с изучаването на класическата китайска и японска философия в съчетание с внимателното наблюдение на живата природа го довело до създаването на учение за концентрацията на жизнената сила - ки. О' Сенсей твърди за вселената и за ки следното:

Който овладее тайната на айкидо във вселената и в самия себе си, той може да каже за себе си: "вселената - това съм аз"... Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата вселена, хармонията на която не трябва да се наруши. Но в този миг, кагото е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен.

През 1948 г. Уешиба решил да огласи публично тайните на айкидо, за да помогне на хората да придобият сила и увереност в единение с природата. Негов непосредствен приемник станал синът му, Кишомару Уешиба, който посветил живота си на делото за разпространение на айкидо.

Уешиба, наричащ айкидо манифестация на вселенската любов, учел да се търси в борбата не победата, а единението с противника според принципа за взаимното привличане и отблъскване на двете първоначала Ин и Ян.

Уешиба не признавал спортното айкидо и изисквал от учениците си преди всичко задълбочено самопознание. Наследството на Уешиба и до днес живее в триединната същност на бойните изкуства, където духовните и телесните качества се сливат в техническото съвършенство.